В среднощни отблясъци пътят се губи.
Върти се край него светът оголял.
Покривам с воал пеперудите луди,
кръжащи край мен в този дом оцелял.
Вечерница диво нощта обладава.
Красиво и страстно запалва плътта.
Със алени устни Луната изгрява
и капят остатъци на самота.
Преселвам се тихо по миглите пърхащи.
Животът навън се клатушка едва.
От шепи светулчени стичат се раните
на моя живот, на твойта съдба.