Apr 21, 2008, 10:20 PM

Живот и съдба 

  Poetry » Other
651 0 19
В среднощни отблясъци пътят се губи.
Върти се край него светът оголял.
Покривам с воал пеперудите луди,
кръжащи край мен в този дом оцелял.

Вечерница диво нощта обладава.
Красиво и страстно запалва плътта.

Със алени устни Луната изгрява

и капят остатъци на самота.

Преселвам се тихо по миглите пърхащи.
Животът навън се клатушка едва.
От шепи светулчени стичат се раните
на моя живот, на твойта съдба.

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??