Живот и съдба
В среднощни отблясъци пътят се губи.
Върти се край него светът оголял.
Покривам с воал пеперудите луди,
кръжащи край мен в този дом оцелял.
Вечерница диво нощта обладава.
Красиво и страстно запалва плътта.
Със алени устни Луната изгрява
и капят остатъци на самота.
Преселвам се тихо по миглите пърхащи.
Животът навън се клатушка едва.
От шепи светулчени стичат се раните
на моя живот, на твойта съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
