21.04.2008 г., 22:20 ч.

Живот и съдба 

  Поезия » Друга
652 0 19
В среднощни отблясъци пътят се губи.
Върти се край него светът оголял.
Покривам с воал пеперудите луди,
кръжащи край мен в този дом оцелял.

Вечерница диво нощта обладава.
Красиво и страстно запалва плътта.

Със алени устни Луната изгрява

и капят остатъци на самота.

Преселвам се тихо по миглите пърхащи.
Животът навън се клатушка едва.
От шепи светулчени стичат се раните
на моя живот, на твойта съдба.

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??