Живот като квартално кафене (До теб)
Живот като квартално кафене
(До теб)
Една сълза търкулна се полека
и в пепел от цигара се превърна.
Замислено очи изтри човека,
наметна се с палтото и си тръгна.
А две души на масата съседна
незнайно как, в безкрая се откриха.
Засмя се тя, към нея той погледна -
неволите си двама споделиха.
Вратата се отвори и затвори -
играеше си вятърът немирен.
На бара уморена сервитьорка
четеше вестник, вместо да сервира.
Сама съм тук. Навън вали. Къде си?
На юг мечтите вече отлетяха.
Ухаеш на сълзи и късна есен,
и сринал си едничката си стряха,
но ето, аз усмивката си нежна
и погледа си топъл ти дарявам.
Изтрий тъгата от очите прежни -
до теб сега и винаги оставам.
© Яна All rights reserved.
