Защо е толкова трудно да се усмихна днес,
защо не искам с очи света да преоткрия,
защо мирогледа ми го няма днес,
защо щастие на искам да открия?
Не мога да престана да говоря за живота,
който ми се налага да живея,
не мога да спра да мисля за трудностите,
които трябва сама да преодолея.
"Животът е песен, животът е страхотен",
но само когато не си самотен,
когато материално си задоволен
и не се чудиш как да посрещнеш следващия ден.
© Поли All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
