Mar 29, 2011, 8:57 PM

Живот ли бе?

  Poetry » Other
1.8K 0 5

 

Любов ли бе, щом само аз обичах,

любов ли бе, щом само мене ме боля,

любов ли бе - сега те питам -

щом не изплака и една сълза.

 

Приятелство ли беше аз, не зная,

приятелство ли бе, щом лъга в моите очи,

макар да ме боли, ще си призная,

че вярвах аз на всичките лъжи.

 

Живот ли бе, щом нямаше усмивки,

живяла ли съм аз, не знам,

или съм се изгубила в безкрая

и ще остана вечно там.

 

Дали назад ще мога да се върна,

ще плачат ли отново мойте очи

и трудно ли ще е да те прегърна

без да показвам колко много ме боли.

 

Ще нося ли фалшивата усмивка,

прикриваща сълзите си със грим,

ще продължа ли пак да съществувам

или пък ще изчезна като дим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно. Поздрав
  • Много ми хареса!
  • Благодаря! Радвам се, че ви харесва.
  • Живея е различно от Съществувам Много е добро! А колкото до изхода- отклонява се в две посоки: пълна забрава или опрощение.
  • Особено ми хареса завършека. Браво, продължавай в същия дух !

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...