yeah3
29 results
Обичам да бъда онази,
която събужда деня,
и в себе си спомена пази,
последения - за любовта.
Но ти не обичаш да бъдеш ...
  508 
Когато си тръгна, бе цвета на моята рокля,
когато те няма, е цветът на мойте очи,
когато бях твоя, цветовете не помня,
когато бях твоя, дори да мълчим.
Когато ти шепнех, бе цвета на моите устни, ...
  497 
Страхът - това проклето чувство,
по хладните ми пръсти пак пълзи,
а да си смел - това е чиста форма на изкуство,
като да бъдеш сянка без следи.
Страхувам се, това не те ли плаши? ...
  547 
Ела при мен, когато пламъкът на слънцето угасва,
и си тръгни, когато утрото се вгледа в нашите стъкла,
денят от залез в мека нощ израства,
а тя разплита бавно своите кълба.
Луната се търкулва на небето, ...
  574 
Дъждът вали във капки нежност,
а аз се скитам, без да знам сама,
дали е истина, или пък някаква небрежност,
защо се родих и защо ще умра.
Помня, учихме много отдавна - ...
  555 
Последна глътка въздух
Последна глътка въздух слънцето поема,
докато вън денят във пламък гасне,
на уморената трева лъчите взема
и крие всички скръбни и нещастни. ...
  533 
С ръждясала броня, накуцващ от болка,
но пак все към нея върви,
а тя е прекрасна, на главата корона,
лицето ù бледо краси.
Обичат се двама, от тук до звездите, ...
  585 
Да искаш от бедната огънче,
да искаш от скитник троха,
да искаш и то не от нямане,
от чувство за алчност в ръка.
Да искаш от тъжната спомени, ...
  449 
Как би могъл да ме познаваш,
аз съм онази, дето идва със нощта,
как би поискал да ме притежаваш,
аз имам не едно, а хиляди лица.
И тихо идвам с всеки залез, ...
  545 
О, горчиво разочарование, аз моля не идвай,
протегнало нокти над мойта мечта,
последния пламък надежда, аз моля, не взимай,
пристъпващо тихо на пръсти в нощта.
Ти заваля със снега, аз те помня, ...
  428 
Колко думи сама не можах да ти кажа,
колко дни не приседнах до теб,
любовта си към теб на успях да покажа,
в плен на едничката дума успех.
Аз гонех го с лудост безумна, ...
  866 
Притихнали във минало, това сме,
обгърнати от облак тъмнина,
едно дете, което няма да порасне,
белязало е вече нашата съдба.
Любов наричат го различни, ...
  428 
Ти искаш да бъдем завинаги,
но ние не можем това,
след време ще бъдем изстинали
и пепел насред пепелта.
Небето дали е завинаги? ...
  801 
Тя беше сама на алеята в парка
със бледо, изпито лице,
на слънцето имаше сянка,
но нямаше в нея сърце.
Къдриците бяха красиви - ...
  401 
Седеше сама пред вратата на църквата,
угасваше нейната свещ,
дребна, стара и гърбава,
със дрипи и малко копнеж.
Не смееше друго да иска, ...
  428 
Ти ела с тихо мълчание,
ти ела, аз ще съм там,
дай ми още едно обещание,
че ще дойдеш аз вече го знам.
Обещавай ми всичко без думи, ...
  884 
Седя на ръба, пръстите ми се изплъзват, изпускам се. НЕ! Не трябваше това да е краят, не мога повярвам. Вярно е, че бях направила своите грешки, но нима не бяха просто човешки; е, явно не. Нощта се спуска, а аз си отивам. Не бързо, а стъпка по стъпка, много плавно, сякаш мога да объркам нещо. Това л ...
  1528 
Животът е една витрина и гледайки от двете ù страни, се срещат две съдби,
едната, пълна с щастие и радост, а другата кърви от скръб и нищета
и само спомени нашепват красиви приказки за пролетта.
А някъде навън догарят последни есенни лъчи
и като огън тлеещ парят кристалните сълзи. ...
  481 
Там, на остарелите люлки, отдавна покрити с ръжда,
там, на остарелите люлки, играех до мрак под дъжда,
там, на остарелите люлки, до залез усмивки и смях,
там, на остарелите люлки, колко щастливо живях.
Там, на остарелите люлки, поляни, цветя и небе, ...
  531 
Един пролетен следобед аз плачех. Ти дойде и ми каза да не плача, защото сълзите са мъчение, да не обичам, защото обичат хората без воля, да не се влюбвам, защото любовта е за глупаците и да не вярвам на приятелството, защото то е за наивните. Но аз хиляди пъти бих предпочела, ако сълзите са мъчение ...
  625 
Когато нещо си отива,
а ти го гледаш отстрани,
една любов се е оказала фалшива,
изтривайки безброй щастливи дни.
След края ти остава празнотата ...
  833 
"Фейсбук приятел"?! Качваш си снимки, добавяш 1000 приятели, слагаш си статус с усмихнато човече, а се разяждаш от проблемите. Странно е как от тези безбройни "фейсбук" приятели, които ни коментират снимките със сърца и усмивки и пишат колко сме красиви, ти остават само няколко, които когато те попи ...
  2935 
Художник съм, но не цветя рисувам,
рисувам аз несбъднати мечти,
по лист със четката танцувам,
показвайки любов, но без лъжи.
Художник съм, но не рисувам с цветове безбройни, ...
  736 
Трудно е да бъдеш цвете в този свят безбожно сив,
лесно е обаче огън да запалиш, ако пламъкът е жив.
Щастието как да носиш, ако любовта е само мит,
а ти я чакаш да те пази от омраза с златен щит.
Трудно е да бъдеш сянка в този свят на цветове, ...
  929 
Аз пак се усмихвам с нацупени устни и гледам те с празни очи,
нима не е жалко, за тебе са празни, за мене са пълни с лъжи.
Аз пак те предадох във танца взаимен и дадох ти грешна насока,
но може би само така ще вървиме във нова, различна посока.
Опитваш да водиш и смело мечтаеш, но трудно е туй, разб ...
  633 
Хей, ти, помниш ли, когато бяхме просто деца и когато за пръв път пристъпихме прага на училище ръка за ръка. Колко бяхме изплашени само! Хей, ти, помниш ли как онзи път, когато карахме ролери, станахме най-добри приятелки? Помниш ли колко беше хубаво тогава? Помниш ли колко ни беше мъчно, че ще тряб ...
  1414 
В полето съм сама, не се разхождам,
а скитам се сред избуелите жита,
усмивки минали ме топлят,
усмивки между радост и тъга.
Сълзи от моите очи се стичат, ...
  580 
Оглеждах се в едно огледало и се чудех как бях попаднала тук. Ако трябва да съм честна, и аз се питах къде е това тук, когато едно гласче проехтя в тишината.
- Наистина ли си тук, за да попиташ това, помисли добре и ми кажи, дали търсиш отговор на точно този въпрос.
- Не знам защо съм тук. Не знам д ...
  1847 
Любов ли бе щом само аз обичах,
любов ли бе щом само мене ме боля,
любов ли бе сега те питам щом не изплака и една сълза.
Приятелство ли беше аз незная,
приятелство ли бе щом лъга в моите очи, ...
  1487 
Random works
: ??:??