С ожулени колене и платненки пробити
епохи преминахме сякаш в галоп,
столетия ни бяха забързани дните,
в надбягване с времето и за миг
не забавяхме орисания свой ход.
Глътка въздух ни вятърът беше,
вода пиехме от мътни поройни реки,
вечер заспивахме под юрган от звезди,
сутрин с изгрева хващахме нови посоки.
А колкото повече годините трупахме,
толкова повече под мишка ставаха дините.
Камъкът сизифов като лавина растеше;
гонехме вятъра - жънем урагани и бури!
И разбрахме, че коленете ожулени
и платненки пробити били са бели кахъри...
02.09.2023
жанр "Гневен"
© П Антонова All rights reserved.
Тангерине - "Пусти опустял тоз живот, но като имаме само него..."
Сени - Благодаря!