Sep 2, 2023, 12:43 PM  

Живот на скорост

  Poetry » Civic
629 7 6

ЖИВОТ НА СКОРОСТ

 

С ожулени колене и платненки пробити
епохи прелетяхме в неспирен галоп;
столетия ни бяха забързани дните,
в надпреварата с времето и за миг
не забавяхме орисания свой ход.


Глътка въздух ни вятърът беше,
вода пиехме от мътни поройни реки,
вечер заспивахме под юрган от звезди,
сутрин с изгрева хващахме нови посоки.
А колкото повече годините трупахме,


толкова повече под мишка ставаха дините.
Камъкът сизифов като лавина растеше;
гонехме вятъра - жънехме урагани и бури!
И разбрахме, че коленете ожулени
и платненки пробити били са бели кахъри...

,......,..,.....,.....

Посветено на любимата ми група "ФАКТОР"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ранрозар - понякога имам чувството, че съм на 300 години

    Тангерине - "Пусти опустял тоз живот, но като имаме само него..."

    Сени - Благодаря!
  • Много мощен!
  • Много мъдрост има в този стих. Добри метафори.
  • Пепи, нашето поколение има възможността да оцени времето като пряк свидетел на титанични промени. Харесва ми една мисъл в стихотворение на Анна Ахматова,която оценява късмета си да обедини три живота от историята на Царска Русия, Руската революция от 1917 година и победата на Съветския съюз през Втората световна война.
    Че имаше промени, които съпътстваха нашето общество, но пък не се случи и случва кой знае какво.
    Но за сметка на това:"Да ти се случи да живееш в интересни времена",е древна китайска сентенция.
    Поздравления за написаното от теб, защото помня "платненките пробити",помня как работехме по цяло лято за един чифт дънки "RIFLE",защото на "черно" вървяха по 120 лева, което през 60-те години си беше една заплата.
  • Ники - не го сложих във "философски", за да не прозвучи тенденциозно, но ти...
    Благодаря ти, че те има!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...