2.09.2023 г., 12:43  

Живот на скорост

628 7 6

ЖИВОТ НА СКОРОСТ

 

С ожулени колене и платненки пробити
епохи прелетяхме в неспирен галоп;
столетия ни бяха забързани дните,
в надпреварата с времето и за миг
не забавяхме орисания свой ход.


Глътка въздух ни вятърът беше,
вода пиехме от мътни поройни реки,
вечер заспивахме под юрган от звезди,
сутрин с изгрева хващахме нови посоки.
А колкото повече годините трупахме,


толкова повече под мишка ставаха дините.
Камъкът сизифов като лавина растеше;
гонехме вятъра - жънехме урагани и бури!
И разбрахме, че коленете ожулени
и платненки пробити били са бели кахъри...

,......,..,.....,.....

Посветено на любимата ми група "ФАКТОР"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ранрозар - понякога имам чувството, че съм на 300 години

    Тангерине - "Пусти опустял тоз живот, но като имаме само него..."

    Сени - Благодаря!
  • Много мощен!
  • Много мъдрост има в този стих. Добри метафори.
  • Пепи, нашето поколение има възможността да оцени времето като пряк свидетел на титанични промени. Харесва ми една мисъл в стихотворение на Анна Ахматова,която оценява късмета си да обедини три живота от историята на Царска Русия, Руската революция от 1917 година и победата на Съветския съюз през Втората световна война.
    Че имаше промени, които съпътстваха нашето общество, но пък не се случи и случва кой знае какво.
    Но за сметка на това:"Да ти се случи да живееш в интересни времена",е древна китайска сентенция.
    Поздравления за написаното от теб, защото помня "платненките пробити",помня как работехме по цяло лято за един чифт дънки "RIFLE",защото на "черно" вървяха по 120 лева, което през 60-те години си беше една заплата.
  • Ники - не го сложих във "философски", за да не прозвучи тенденциозно, но ти...
    Благодаря ти, че те има!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....