Живот на заем
Живот на заем ти ми даде,
живота, за който някой нехае,
живот на дете, което не знае
как да го живее и опознае.
Живот тежък и труден,
живот, като на лента вървиш,
без да спреш и за миг,
си отиваш със моя вик
на дете, ставащо заложник,
на света на мъченик,
търсещ свой спътник.
Дали животът ми е на заем?
Дали животът ми е нехаен?
Не знам, но знам едно,
той е велико чудо.
© Явор Иванов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
