Живот в сериал
Вълничките плискат, а гларуси пляскат,
небето чисто, Слънце припича.
Влюбени двойки по плажа се мляскат,
а някаква русалка отсреща ме привлича…
Крещят дечица, пък майки ги гонят,
спасител уж бдейки със свирка изсвирва.
Там група сектанти горещо се молят,
а някакъв някаква - тревожно издирва…
Тъй както лежах си на плажа унил,
с поглед премрежен във всяка посока.
Насреща, бря, облещен крокодил,
припаднах, спасителки мигом дойдоха…
Едната крещи: „Ела, интубирай!“
Другата репликира: „Да обдишваш не спирай!“
А, бе то горките все ме бяха сдали,
добре, че още пускат ония сериали…
Пристигна не след дълго и докторът им Рос,
с поглед премрежен, високо вирнат нос.
„Осигуровка?“ – пита, нямах, последва малка сценка
и оня ме заряза те така на сенка…
Учуден се вдървих кат` статуя на плажа,
безсилен не намирах думи що да кажа…
След него скочих: „Докторе!“ - последва втора сцена,
а плажа бе превърнат в боксова арена.
Вече здрач се спусна, но ей го новий ден,
небето чисто, лъчите припичат,
кой ме срещне вика: „Здрасти Супермен!“
И няколко спасителки до мене редом тичат…
