Живот в умора

Душата ми е уморена

и болка свива се в мен.

Защо не тръгнах с любов дарена

в тиха лунна нощ след тъжен ден.

Душата ми е уморена

от прошки и раздели

на една любов невярна, изхабена.

Душата ми е уморена

да жадува и копнее.

Душата ми ранена,

защото тежко ме рани

и човешката ти мисъл непрозряла ме гори.

Боли от празните надежди и вечните лъжи.

Душата ми, пленена от детски смях,

от вярата, промъкнала се през нощта,

от грях  и изповеди на един живот,

който чезне в дните ми.

Душата ми остава нежност на дете.