Живот в захарница

Захарницата ги викаше..
Като аромат на кестени -
бездомните дечица.
Милиони малки стъкълца,
прашинки с вкус на болест,
се разпределяхя между войниците.
Обратен път,по-тежък и опасен
чакаше зад всички мръсни ъгълчета.
Мравките нямаха нужда
от подкрепление,
бяха безсмъртни
в сравнение
с други гадини-
единни в сила
и равни по слава
изнасяха тихичко
подсладения ми живот,
за да олекна с
още малко вяра.