Животе мой
Знам, грешно е да ти посягам...
Отричайки те, в своята апатия
се чудих как да ти избягам,
животе мой, мое страдание...
Обидена гърба си давах,
ти просеше горещо любовта ми...
Да ме захвърлиш се надявах,
ти впиваше се силно във плътта ми...
Толкова силно, че болеше
като в среднощен зъл кошмар...
Юмруци стисках, ти крещеше,
от раз събуди ме с шамар...
Приемам хвърлената ръкавица...
Ще трябва пак да те живея...
Разтърсена от твоята плесница,
...животе мой, ще оцелея!
На старта застани, приятелю!
Не за двубой, а за реванш те моля...
Дай втори "старт", Божествени Създателю!
Животе мой, до дупка ще те гоня!
© Сиси All rights reserved.
