Животе мой
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах го да страда!
Но рано ти е, рано, още да ликуваш!
Победата поредна с радост да празнуваш!
Духът ми силен, жив, до днес непобеден,
изправя се пробуден, от надежди окрилен.
Да се преборя с теб, Животе, ще успея!
Повярвай, имам силна воля да живея!
Сърцето ми човешко да се радва пак...
За сигурна победа туй е верен знак!
О, да, ликуваш днес... Но знай, че имаш грешка!
Заклевам се пред теб, душата ми човешка
и този път не ще от страх да коленичи,
молба за милостта ти няма да засрича!
Ето ме, изправям се като тръстика дива.
Усмихвам се отново. Аз съм жива, жива!
И знамето на светла вяра и надежда
към новите ми битки с тебе ме повежда...
© Генка Богданова All rights reserved.
