Oct 6, 2009, 5:58 PM

Живото мълчи

  Poetry » Other
598 0 4

 

 

 

 

 

Живото мълчи.

 

Лекьосан,

лек вятър,

Фройд – педал.

Изгрява

денят пак:

за мен,

за теб,

за някои – не.

Те са никои.

Снимки

без сенки...

Добрината сгрява,

злото настървява,

тежко може и да натъжи.

Споменът се точи

без очи,

кажи ми, моля те,

мълчи.

 

6октомври09

софия

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...