Животът е бял за стихове нови,
опръска и теб той отдавна с греха.
Направи възмездно красиви окови,
изля своя восък в душата смеха.
Огря като свещ във малката яма -
червена, обагрена с алчен копнеж.
Отвън, впечатлена, очакваше дама
изписала тайната своя със скреж.
И бавно залезе - остави следи,
безчувствено топли, отявлено клети.
И всичко си беше тъй както преди,
освен, че сълзите от нея прие ти. ...