бялатишина
141 124
Jan 7, 2018, 9:11 PM

Животът е среща 

  Poetry » Love, Landscape, Phylosophy
387 1 2

Помежду двама ни – поле цветя. 
Очите ти са топли слънчогледи. 
И как така е цялата земя 
обсипана с вълшебства невидени?... 
Ела до мен. Доведен от сърцето. 
Във нашата свещена тишина. 
Във мене пазя място незаето. 
Но днес разцъфваш нежен точно там. 
И сякаш, че ни няма, но незнайно 
присъстваме по-живи от преди. 
И помежду ни – никакви огради. 
И никакви въпроси и стени. 
И как е всичко просто, просто, просто! 
А всъщност сладко като цветен сок!
Люлее ни в прегръдка небосклона,
загадъчно усмихнат и висок. 
 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??