Животът е среща
Помежду двама ни – поле цветя.
Очите ти са топли слънчогледи.
И как така е цялата земя
обсипана с вълшебства невидени?...
Ела до мен. Доведен от сърцето.
Във нашата свещена тишина.
Във мене пазя място незаето.
Но днес разцъфваш нежен точно там.
И сякаш, че ни няма, но незнайно
присъстваме по-живи от преди.
И помежду ни – никакви огради.
И никакви въпроси и стени.
И как е всичко просто, просто, просто!
А всъщност сладко като цветен сок!
Люлее ни в прегръдка небосклона,
загадъчно усмихнат и висок.
