Apr 10, 2008, 2:43 PM

Животът е съдба

  Poetry » Love
984 0 0
Аз ти дадох всичко, което имам -
доброто, злото...
Нима това не ти е достатъчно?
Нима сърцето ми не струва нищо за теб?
Аз ти дадох всичко, което имам.
Дадох ти живота, страстта, болката и
красотата моя, но мисля,
че нямам воля да се боря
за теб и твоето сърце -
то е все по-далеч от мойте ръце.
Не мога, нямам сили вече
аз да направя нещо повече за нас.
Всичко зависи от теб,
не бъди черноглед.
Живей пълноценно,
но не и надменно.
Живей добре, макар и с друга,
и нека тя бъде твоята съпруга.
Аз няма да кажа нищо лошо за това,
защото животът е просто съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...