ЖИВОТЪТ ГО ПОЖЕЛА
На...
В Рая не вярвах, защото обичах страстно Живота!
В очите на много това бе грях – знаех,
но за чуждото мнение винаги си нехаех!
Защото само Любовта дава крила,
без значение откъде са Той или Тя!
Стигнах аз дъното – едно чувство ме отведе до Ада,
когато съдбата ми “даде” теб за награда.
Разговаряхме за обич, болки, мечти,
сърцето самотно от какво го боли.
Дълго не вярвах, че съществуваш
и приемах, че в Ада бълнувам!
Когато, незнайно за мен защо се реши,
един ден “Почакай малко!” ми каза.
А след малко пред мене се появи
сияйна звезда от небето – властно красива
и свенливо покрита само от мойте мечти!
Какво се случи не зная,
но в този миг озовах се в Рая!
Възхитен съзерцавах. В паметта
изплуваха на Петьофи словата
колко силно, ярко горят,
когато били най-сухи дървата.
И теб съзрях, озарена от този пламък в нощта,
а аз над теб разпилявам целувки, цветя...
После навсякъде виждах
нежно рамо, красиви гърди,
любопитно надникнали от черни коси.
Вече мога да кажа, че знам
колко са прави думите на Хайям –
в сърцата съседи са Адът и Раят
и че обичаната жена
да те отведе може
в която тя пожелае страна!
Покорен от красотата,
реших да питам съдбата:
- Моля те, кажи този дар
не е ли към роба от цар?
Защото на прелестта човек иска
постоянно да се любува – всеки миг, всеки час!
С поглед пламнал и в захлас
ще го направи всеки от нас!
Зная, боговете далеч са от мене
и към чувствата земни остават студени!
Но свободен съм, а не роб и дар
не ще приема от господар!
Защото огънят вътре остава.
Той сърцето изпепелява.
Тази нощ спирам да пиша,
но бленувам аз и въздишам.
Разбрах – животът го пожела
на Любовта Адът и Раят
да са моя съдба!
PS.
Зная, че Животът върви без да спира.
По-късно разбрах – аз не съм бил прав,
Телецът е глупав и твърдоглав,
но от и за Обич е готов да умира!Нека това бъде моят подарък за един човек! С последните думи за извинение!
© Вили Тодоров All rights reserved.
