Apr 11, 2007, 9:12 AM

Животът мой

  Poetry
690 1 1


Исках някога някой да ме обича,
не да съм сама, отхвърлена от света.
Иках някога от любов сълзата да се стича,
лета след лета.

Исках, но не получих капчица от любовта,
която някога поисках от твоите ръце.
Получих само стая тъмна с тишина,
не капчица любов, сърце!

Исках да се радвам, че живея.
А получих душата си от вълци изгризана.
Исках за всяка твоя нотка да копнея,
а не душата с мастилото изписана.

Исках, но не получих това, което исках.
Та то беше едно желание просто - да има за мен любов.
Но не, след всеки твой удар в юмруче стисках
сърцето от плесника ти суров.

Защо никой не ме оцени.
Вгледай се в моите очи и ще узнаеш,
как обликът за теб тъжи,
защото иска пак да ме познаеш.

Вече почернях от празнотата моя.
Искам да се запълня с любов и светлина.
Искам само да те помоля
да ми дадеш да се сгрея с малко топлота.

Тук ще спра и няма да довърша,
защото моя кошмар няма край.
Сълзите мои ще избърша
и ще помечтая за мен да има рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...