Aug 13, 2007, 9:46 AM

Животът мой

  Poetry
880 0 3

Кога ще оживея аз, не зная,
кога ще спра да падам от върха,
кога ще заживея в омая,
кога ще чуя ясно песента.

Защо наказваш ме тъй, Боже мили?
И казвам, да се боря, вече нямам сили,
години-две минават в обещания,
ала не се реализират тез желания.

Дали  ще се оправя, ти кажи ми,
подай ми знак, окуражи ме,
не ме забравяй в този труден миг
и знай, че вечен е за мене твоя лик!

                                                 2002г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Господ те е дарил с прекрасна душа и голямо сърце.
    Сигурна съм,че никога не си била забравяна от Него.
  • Мила Лиана, радвам се, че моят стих "Когато си в нужда" ти е харесал и се надявам да те е окуражил и да ти е вдъхнал вяра, че Бог не е и няма да те забрави! Той ще се намеси и ще подреди нещата по най-добрия за теб начин - само Му се довери! Смело напред! Прегръщам те!
  • Всичко е наред, давам ти знак , че си талантливо момиче, мила Лиана!Бъди щастлива!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...