Sep 8, 2013, 11:20 PM  

Животът си е мой

994 0 1

Животът си е мой

 

Събудих се една сутрин и осъзнах,

че от днес нататък трябва да живея аз без страх!

Няма вече да ме интересува какво ще кажат хората за мен,

защото тези мисли преди изплуваха в съзнанието ми всеки божи ден.

 

Животът си е мой и аз ще преценявам как да го живея,

с кого да плача, и с кого пък да се смея!

В дните ми прекарани във този земен свят

ще се постарая да стана духовно по-богат.

 

Любов, доверие, вяра, щастие и свобода

ще са напътствието във моята душа.

Мнението на хората за мен няма да е от значение,

защото просто то е плод на тяхното ежедневно отегчение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пожелавам ти да не се отказваш от това! Поздрави за стиха!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...