Огънят от хорските стремежи
ме опърли като черен сняг.
Под тях заспаха синкавите ми копнежи
по един безкраен и лазурен бряг.
Но появи се ненадейно рекичка от безкрая
с вода - сияйна, огледално-чиста,
която шепнеше ми песничка незнайна
с текста на една далечна притча.
Докато всичко живо се променя
в един безкраен маскарад,
животът все ще ни подменя,
за да си остане вечно млад.