Nov 21, 2012, 1:43 PM

Животът все ще ни подменя 

  Poetry » Phylosophy
557 0 3

Огънят от хорските стремежи

ме опърли като черен сняг.

Под тях заспаха синкавите ми копнежи

по един безкраен и лазурен бряг.

 

Но появи се ненадейно рекичка от безкрая

с вода - сияйна, огледално-чиста,

която шепнеше ми песничка незнайна

с текста на една далечна притча.

 

Докато всичко живо се променя

в един безкраен маскарад,

животът все ще ни подменя,

за да си остане вечно млад.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??