Живях безцелно
Живях безцелно,
презрян и пренебрегнат,
от дяволът лукав засегнат
и търсех аз
това чудо неземно - любовта,
изкачена на висок пиедестал.
Така и не настъпи моят час,
проливах напразно аз кръвта,
не зърнах този крал
на стол от злато и рубин,
като кръвта, пролята в битка свята,
самин останах аз един.
И дълго бродех през поле от тръни
мъчения и болки,
нараниха ми сърцето
и след безкрайни обиколки
издъхнах аз насред полето
на живота
с роза в ръка...
Като отлъчената нота
мастилото бледнее,
душата ми загина,
но славей пак неспирно пее.
© Ахасфер All rights reserved.
