noob_saibot (Ахасфер)
12 5
15.11.2008 г., 20:54 ч.

Живях безцелно 

  Поезия » Друга
706 0 2
 

Живях безцелно,

презрян и пренебрегнат,

от дяволът лукав засегнат

и търсех аз

това чудо неземно - любовта,

изкачена на висок пиедестал.

Така и не настъпи моят час,

проливах напразно аз кръвта,

не зърнах този крал

на стол от злато и рубин,

като кръвта, пролята в битка свята,

самин останах аз един.

И дълго бродех през поле от тръни

мъчения и болки,

нараниха ми сърцето

и след безкрайни обиколки

издъхнах аз насред полето

на живота

с роза в ръка...

Като отлъчената нота

мастилото бледнее,

душата ми загина,

но славей пак неспирно пее.

© Ахасфер Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??