Живял си истински!
Виждал ли си някога падаща звезда?!
Как нежно с небето се сбогува,
как прегръща студената земя
и вече не е онова, което нявга е била!
Виждал ли си някога есенно дърво -
старо и могъщо, извисило се до небесата,
с дълбоко издълбана от нож кора,
говореща за много болка и тъга!
Виждал ли си някога вечер морето,
събрало в себе си сълзите,
самотно и толкова черно,
удавило на живота дните!
Виждал ли си някога зората,
на скалите - от високо,
да усетиш как любовта и красотата,
опияняват те дълбоко!
Живял си истински, тогава, когато -
усетил си болката на дървото,
разбрал си що е на морето самотата,
намерил си на зората любовта и красотата,
и си умрял достйно и красиво - като Звездата!
© Петя All rights reserved.
/6/
