Жребий
Най-трудния жребий избрах.
А не съм роден за победител.
Грижите тегнат над мен,
като сянка от ръка на молител.
С чувството, че съм пак сам,
аз се мъча света да обърна.
Обичта си на някой да дам...
И времето малко назад да върна.
Но ето, идва Смъртта тежко към нас.
И гаснем бавно, час по час.
На възрастта студеният вятър оставя по нас следи.
И играем житейския театър нелеп.
Аз играя тебе - мене ти.
Та къде вече да се дяна...
С тоя мои жребий сред всичките тия души...
Душата е мръсна, сломена.
Краи мен все болки, беди.
И жалката малка светулка.
Наречена с моето име.
Бавно гасне в нощта и това е...
Най-трудния жребий избрах.
А не съм роден за победител.
© Вълко Тодореев All rights reserved.
