Nov 10, 2020, 7:30 PM

Just for you

  Poetry
618 2 4

Обичам те такъв - 

порочен и мизерен,
облян във пот и кръв
и с в пода поглед вперен.

 

Прокъсан и изтрит 
от таз земя цинична,
с гнева си неприкрит
и в поза неприлична.

 

Отхвърлен, мръсен, Мой
във времето разделно
и с гадости безброй
очернен прекомерно.

 

Във нечия игра 
заплетен и отнесен,
на косъм от смъртта
в живота си нелесен.

 

Със поглед тъжносин,
самотен и нещастен,
и моят стих незрим
на тебе е подвластен.

 

За теб и в 100 листа
стихът е недовършен,
и думи липсват, затова
налага се да свършвам.

 

12.1998

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...