vui4oto (Момчил Манов) vui4oto (Момчил Манов)
7 115
Jan 24, 2018, 10:07 AM  

Кафе

  Poetry » Love
3K 9 12

Стар приятел и чашка кафе!

Тихо плаче пианото някъде в здрача!

Стар приятел и нощ - кадифе,

нощ, каквато с години си чакал!

В малкия бар на големия град - 

ниско стеле се дим от цигари!

Късна среща с побратим сърцат -

буйно сипят се спомени стари -

стари дати и млади лица,

позабравени, прашни картини,

как е хубаво някой в нощта 

да те върне назад със години...

И изчезват тревогите твои далеч,

тихо стапят се някъде в здрача!

Стар приятел и чашка кафе -

нощ каквато отново ще чакам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Манов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Много е хубаво, Момчил! Едно завръщане - желано, чакано, споделено! Поздравления!
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Стар приятел и чаша кафе-
    нощ каквато отново ще чакам!
    На среща със поезията ти, Момчиле! Хареса ми!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Пожелавам си до нови срещи с твоите стихове! Хареса ми!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Много ми хареса. И аз обичам да се връщам към мили спомени с приятелки🌺Е без цигарен дим😂 но с кафенце. Мил стих👏
  • vui4oto (Момчил Манов)
    vui4oto (Момчил Манов)
    Благодаря люде, за топлите ви думи ! Нека винаги Музите бъдат с вас , независимо от изкуството,което практикувате ! Нека Н.В.Вдъхновението да е с вас през живота ви....vui4oto

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0