Mar 15, 2009, 3:45 PM

Кадър от есента

  Poetry
948 0 5

Кадър от есента

На този кадър две очи горят.
Не зная аз ли съм, или си ти.
Недей се взира! Остави
сълзите есенни да изтекат.

Земята е студена и корава...
И всичко свършва в шума изгоряла.
Да ровиш, май отдавна няма смисъл...
Но ти не чуваш, пак си се улисал
да търсиш логика и да е всичко точно.
И през мъглата, може би нарочно,
аз пак ще снимам само две очи...

Листа жълтеят, есента дойде
или пък, може би, да си отива.
Небето пак облече риза сива
и на деня усмивката отне.

Дойде ли, или си отива?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...