Кафе...без кафе
Седя със маска и с юрган увита,
съседът на балкона пък простира,
отдолу котка от нагон мяука
и някак си това ме амбицира.
Не съм изпрала, но ще ги намокря -
два-три парцала, после ще ги просна,
по нощница ще се протегна малко
и ще остана еротично боса.
Ухили се комшията лукаво,
помаха ми кафенце да почерпи.
Веднага даже, може по пижама
(и без това кому са нужни дрехи).
Намръщих нос, направих се, че мисля,
какво пък, може и да дойда.
А котката не спира да мяука -
така е като се обади Фройд-а.
Заприпках бързо по домашни чехли,
а той започна пръстите да чупи:
Кафето свършило и захар няма...
Но ме прибра и весело заключи.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
