Кафе ли?!?...Живота си трябва да пазя!...
Очите отварям и викам: "Кафе!..."
Във кухнята някой със съдове дрънка.
Дали ме е чула, не зная, добре,
но после загрявам - тя бърза за вънка!...
Бе, кой ще я чака!... Пак викам: "Кафе!..."
На прага на спалнята, виждам, застана...
Коя ли е тази???...О, Божичко, не!..."
Завивам се бързо с глава под юргана!...
Ми гледката - страшна!... Не искам кафе!!!...
В главата е сякаш трамвай я е влачил!...
"На мен ли ме викаш?...Не чувам добре!..."
"Не, няма значение!... Бягай си, значи!..."
Изчезва оттатък... Какво ти кафе!...
По кожата мравчици сякаш ми лазят!...
Започва денят ми ужасно "добре"!...
Кафе ли?!?... Живота си трябва да пазя!...
ПП. Горният текст няма общо със закачливата песничка долу за хубавото кафе!...
https://www.vbox7.com/play:f4b6667c
© Роберт All rights reserved.
Приятно кафе, Роби!
