Кафето в очите ми...
Със страст гореща бавно приближаваш,
латино сякаш от походката звучи...
И стреляш с поглед... лесно съблазняваш,
разпалваща във хиляди сърца искри.
Жестове със фини леки нотки,
кадифено тяло и горещи устни,
крака със пот от танца мокри
и водопадено преплетени коси.
Невинна, грешна, много непозната,
във миг застинала пред две очи,
удавили във тях жената...
пробуждаща във всеки друг мечти.
И като буря бавно приближаваща дойде,
дори и устните ти са застинали сега,
с кубинска кръв, със пламенно сърце,
подаде плахо нежната ръка.
И после бавно приближи и ме целуна,
сякаш от очите ми отпи омайна,
срещна този, дето ще те покори,
със криеща се в погледа му черна тайна...
латино сякаш от походката звучи...
И стреляш с поглед... лесно съблазняваш,
разпалваща във хиляди сърца искри.
Жестове със фини леки нотки,
кадифено тяло и горещи устни,
крака със пот от танца мокри
и водопадено преплетени коси.
Невинна, грешна, много непозната,
във миг застинала пред две очи,
удавили във тях жената...
пробуждаща във всеки друг мечти.
И като буря бавно приближаваща дойде,
дори и устните ти са застинали сега,
с кубинска кръв, със пламенно сърце,
подаде плахо нежната ръка.
И после бавно приближи и ме целуна,
сякаш от очите ми отпи омайна,
срещна този, дето ще те покори,
със криеща се в погледа му черна тайна...
© Георги Зафиров All rights reserved.
