Кафяво
Крачета на дървена маса,
висока почти до гърдите ми.
На педя над мен – клекнал тате...
С кафяви мустаци и джинси,
със зорки очи и обувки –
на поглед, на стъпка далече.
Лъжицата мед е целувка.
Ръката му с длани горещи
превързва ранено коляно.
Изтегля шейни, бърше сълзи.
Развява се шал, като знаме,
а детството с него избързва,
разплита се бялата прежда.
Крачета на дървена маса.
Над нея усмивка навеждам
с гореща запарка – за тате...
висока почти до гърдите ми.
На педя над мен – клекнал тате...
С кафяви мустаци и джинси,
със зорки очи и обувки –
на поглед, на стъпка далече.
Лъжицата мед е целувка.
Ръката му с длани горещи
превързва ранено коляно.
Изтегля шейни, бърше сълзи.
Развява се шал, като знаме,
а детството с него избързва,
разплита се бялата прежда.
Крачета на дървена маса.
Над нея усмивка навеждам
с гореща запарка – за тате...
© Ружа Матеева All rights reserved.
