Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
2.12.2008 г., 11:50 ч.

Кафяво 

  Поезия » Друга
851 0 19
Крачета на дървена маса,
висока почти до гърдите ми.
На педя над мен – клекнал тате...
С кафяви мустаци и джинси,

със зорки очи и обувки –
на поглед, на стъпка далече.
Лъжицата мед е целувка.
Ръката му с длани горещи

превързва ранено коляно.
Изтегля шейни, бърше сълзи.
Развява се шал, като знаме,
а детството с него избързва,

разплита се бялата прежда.
Крачета на дървена маса.
Над нея усмивка навеждам
с гореща запарка – за тате...

© Ружа Матеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??