В огледалото...
Кажи, че ме обичаш...
"Любовта - това е желание да живееш."
Ето ни отново - в мрака потънали,
и небето плаче, всичко помръкнало.
Дявола вселил се е в нас отново -
караме се, за казаното от другия...
После виждаме се от страни,
как ни гледа, как ни се надсмива...
Съжалявам после. И ти също.
Като че ли не заслужаваме светлината...
Като че ли не заслужаваме щастието...
И питаме се къде сме сбъркали...?!
Питаме се къде бъркаме и сега?!
Защо виждаме само тъмнината...?!
Защо нещо толкова невинно и искрено
като капките роса по цветята и дъжда...
Защо го чупи(м) все едно, че е стъкло...
Защо го къса(ме) все едно, че е хартия...
Защо чак след това виждаме истината?!
Защо чак след това виждаме светлината?!
Не знам коя съм без теб! Не знам, не знам...
Сърцето ми шепти - Кажи че ме обичаш...!
Днес повече от всякога то шепти, шепти
Ръцете ми не могат да се задържат без теб...
Не виждам накъде, накъде вървя без теб...
Не знам защо живея, ако живея без теб...
В този миг обаче, погледнахме се в очите...
но този път потънахме в сърцето, в сърцето...
Погледнахме отвъд нещата. Отвъд всичко...
Там където след залеза слънцето изгрява...
Там където звездите и лъчите се обичат...
Там където денят и нощта не си пречат...
Там където аз съм себе си. И ти себе си...
Там където сме едно. Където е навсякъде.
Всичко от което се нуждая и обичам е тук!
Стои точно срещу мен! Отвън и отвътре е!
Изпълва всяко кътче... И небето се усмихва...
И знаем че всичко е наред, щом се обичаме...
"Достигни до истината отвъд разума.
Любовта е мостът." - Стивън Левайн
© Лили Вълчева All rights reserved.
