Jan 4, 2007, 1:31 PM

Кажи как ?

  Poetry
1K 0 9
Как да забравя ръцете, кажи,
а устните ... как да забравя ?
Как да прошепна: "Мили, о, спри!"-
Да загърбя как тази омая?

Как във дома си да върна се, как -
там е тревожно и хладно.
Отивам си, идвам, идвам и пак
изпиваш ме ти сластно и жадно.

Как да живея, любими, кажи,
таз участ ми раздира сърцето,
как да се боря, душата кърви,
броди тя кат призрак несретен,

от твоята къща до хладний мой дом,
през ада до пълнотата на рая,
кажи ти, как да сторя поклон
на самотата, теб как да забравя ?

Посветено на П.Т.- 2001 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трудно е да забравиш,дори невъзможно някого с когото сте били просто приятели,но живота ви е разделил по една или друга причина, какво остава да можехме да забравим някого,когото сме обичали?
    Поздрав за стиха!
    Не се натъжавай
    Усмихни се!
    В края на краищатата-Всяко зло за добро!-нали?
  • Благодаря Ви ! Бъдете здрави !
  • Много хубав стих, Петя!!! Поздрави!!!
  • Много хубаво посвещение!
  • Прекрасен стих, мила Петя!!!
    Прегръщам те!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...