Кажи как (Меланхолия)
Този текст е създаден за рок инструментала „Меланхолия” на музиканта с потребителско име margen (Мартин Генчев).
Давам пълни права на Мартин Генчев да използва текста ми за създаване на песен !
Б. Бостанджиев
Инструментала може да прослушате тук:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=303429
Събирам в шепи сълзите си –
прикривам с длани очите си.
Имам стих за теб –
просто щрих...
Пренареждам душата си
и проклинам съдбата си –
онзи миг, в който ти
ме сломи...
Но, кажи ми ти как –
как ще живееш със другия?
Как той те приема изгубена,
да блуждаеш в плен –
в плен, между него и мен?
Слушай струните ми?
Те,
плачат за тебе без думи,
без рефрен...
И от скръб
нотите трептят
ли трептят –
като разпилени
от вятър листа.
Ти предаде мечтите ни.
Ти погуби душите ни.
Ти моя свят разруши.
Но, кажи ми ти как –
как с мен ще бъдеш и с другия?
Просто как?
Как ще живеем в безумие?
Кажи как?
Ти предаде мечтите ни.
Ти погуби душите ни.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вероятно мисълта ви се сближава от телекинезо-практичните свойства на халбите с бира Nick!
-
Привет Margen! То да не си кривя душата и аз го харесвам, когато съм на две-три питиета в някоя механа с приятели. Абе, общо взето всеяден съм по отношение на музиката в зависимост от мястото, настроението и повода по който я слушам!
-
Отново ти благодаря за хубавият текст,дано някой ден успея да реализирам идеята ти ! А пък аз и Сашо Роман харесвам
-
Привет argonik! Не съм почитател на другия стил, но сега като се загледам установявам, че имаш право - от текста може и да излезе сносна чалгийка, но тогава ще трябва да го редактирам за кръшност!
-
Като дърт рокаджия, ще си позволя да кажа, че този текст по би подхождал на един друг стил музика... нещо от рода: "И проклинам дните си и изпих парите си... "
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Антоан! Много интересен "разбор" и критика си направил на текста - така, чак и на мен ми стана ясно, за какво иде реч в него. Когато го писах, просто прослушах около стотина пъти соло китарата на margen и записвах, каквото ми "диктуваше тя". Така, че може да се каже, че моето участие в съчиняването на текста се свежда до 20% - 10% разкодиране на звуците и 10% записване "под диктовката на мелодията". Останалото е заслуга на Мартин Генчев, защото ако не беше композирал и създал музиката, текста нямаше да го има.
Като дете силно желаех да мога да свиря на китара, да пея и да рисувам, но така или иначе установих, че хич ме няма в тези области, независимо от желанието ми. Затова изместих творческите си напъни към поезията, която е бледо подобие на възможностите на музиката и изобразителното изкуство. Та, така накратко.
Още веднъж благодаря за посещението и приятно изкарване на почивните дни!