Кажи ми
на Краси
Колко ще чакам - не зная,
колко ли нощи и дни?
Но дойдеш ли тук най-накрая,
"Обичам те" - ти ми кажи.
Колко ли дълго
да тлея ще чакам,
ще търся очите ти?
Не смея, не искам
да се оплаквам.
"Обичам те" - ти ми кажи.
Бяла ще бъде луната,
в небето наниз звезди.
Ще тръпна пак в тишината,
огряна от твойте очи.
Нашите пръсти
с трепет, изящно,
безмълвно докосват се.
В прегръдка, в унес,
в див шемет
стоя омагьосана.
С болка към тебе поглеждам -
в косите вали есента.
Но зрънце щастлива надежда
пробужда се в мойта душа.
В такава прегръдка
и лете, и зиме
посрещнахме много лета.
Недей се обръща,
с любов погали ме
и пошепни ми: "Ела!"
24.06.2000год. /Еньовден/
© Мери Попинз All rights reserved.
