Nov 24, 2011, 9:35 AM

Кажи ми

  Poetry » Love
763 0 11

Подскача ли сърцето ти, когато

ме видиш дори на снимка,

чуеш или прочетеш и ред от мен...

Обичаш ли, когато се събудиш,

да се сетиш, че цяла нощ 

си бил със мен...

Гордееш ли се с моите неща,

посветени винаги на тебе...

Изгаря ли те мъката и споменът 

за хубавото време,

когато бяхме двамата,

отдадени на любовта...

Боли ли те, когато ме боли,

тъгуваш ли със моята тъга...

Ако да, 

значи ме обичаш!

Ако да,

значи си със мен!

Повикам ли те, 

ще дотичаш...

Не искам да се вричаме със думи,

излишни са при обичта голяма.

Не с клетви и не с обещания,

калява се и диша любовта,

а силата е в малките 

и истински неща!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наздраве, за малките неща, които ни носят голяма радост!
  • За малките неща – наздраве, Таня!
  • Много мило, че мислиш така! Благодаря ти!
  • Да, силата е в малките неща. Като в твоето послание- кратко, точно и непоклатимо. Когато намериш точните думи, няма какво да ги замести. А ти ги намираш!...
  • Благодаря, Сиси!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...