КАЖИ МИ КАК
Мило момче,
Тази нощ не можах да заспя,
знам, че ти - също.
Или може би си
в оня сън, в който
всичко е безкрайно лесно
и хубаво.
В който имаш крила.
И летиш над света
покрай розови облаци,
в който всички хора
са Човеци,
добри и усмихнати,
в който си силен
и можеш да побеждаваш
с детската дървена сабя
злите и лошите
и всичко е лесно,
и нямаш никакви грижи.
Но утре ще свърши съня...
И ще бъде още по-сиво
и мрачно от вчера.
Мръсно като клоака.
Кално
и убийствено делнично.
А хората ще са същите.
Всъщност хората...
Знаеш,
има ги всякакви.
Някои от тях преминават
безгрижно и лесно
през сърцата на другите
и оставят след себе си
кървава диря.
Безжалостно
раздават удари,
залагат чуждото щастие
в нечистоплътни
и тъмни
хазартни игри.
Вървят през света
по главите на другите -
кални "светулки"
и "паднали ангели".
Всъщност
жалки безумци
и грешници,
за които грях
не съществува.
Причините -
(и това знаеш)
различни -
егоизъм,
алчност,
за пари
и за власт.
А понякога просто така,
за развлечение,
от снобизъм
или от скука.
Когато някой им върне
заслужено,
влизат в роля -
на мъченици
и за тяхната болка
разбира света.
Знаеш от опит -
има и други,
които се раздават
и мълчаливо понасят
незаслужени удари.
Дълго и тихо
ги давят
в сълзи или вино.
По-малко са вторите.
И често се превръщат
в пияници,
самотници
или смешни
донкихотовци.
Често,
но не винаги.
Мило момче,
знам как боли
сърцето ограбено...
Но как да протегна ръце
и да те взема във шепите,
да се сгушиш като малко
сиво врабче,
да се стопли душата ти...
Ако ти трябват ръце,
вземи моите,
ако ти трябват нозе,
вземи моите,
ако ти трябват очи,
вземи моите...
Повярвай ми -
те не ми трябват.
Подарявам ти органите си
за трансплантация,
за да дам отново живот
на едно човешко сърце.
Тогава животът ми
би имал смисъл.
Знам, невъзможно е,
смешно
и донкихотовско.
Но, моля те,
поне повярвай,
че има и светли хора.
Търси ги.
От другите бягай далече
или ги отминавай
с презрение.
Не погубвай живота си млад!
По-добре стани факел,
или знаме стани
на малките хора
с мазоли по дланите.
Това знам,
че го можеш.
Знам... всичко знаеш.
Какво ли ново
бих могла
да ти кажа...
Момчетата като теб
знаят повече
отколкото трябва.
А толкова искам
да ти помогна.
Кажи ми
как
да
го
направя...
© Даша All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
не те разбирам,Дани...а чии думи?
-
Благодаря на всички за хубавите думи.
Георги, мисля, че разбирам защо ми обясняваш, но аз не твоите думи имах пред вид.
Ели, сълзите точно от твоите очи са най-високата оценка за мене. -
За да бъда разбран по-добре...не говоря за дървени кръстове,а кръстът който е едновременно краят,смъртта на невежеството ни,и възкръсването на разбирането,истината,свободата ни...т.е.кръста в нас и той не е по-малко болезнен,бавен и труден за реализиране...
-
Каквото и да кажеш е винаги силно!!!
Поздрави!
-
Според мен, можеш да помогнеш на всеки, който чете стиховете ти, Даша, като продължаваш да виждаш и пишеш! Пиши за днес, следващото вчера, след което идва утре... Не раздавай очите си, ще ти трябват, за да видиш и да разкажеш, за да видят и другите...Пали факела лист по лист, разгаряй огъня, за да дойде утрото ни по-бързо.
Поздрав! -
Огромно благодаря за стиха ти, Даша!!!
-
Стигна и докосна сърцето ми!
Поздравявам те Даша! -
Не можеш да помогнеш,Дани,никой не може,и по-добре-животът е затова най-вече-сами да си заслужим кръста му... Поздрав!
-
!!!Специален и искрен поздрав за теб и стиха ти
Браво! -
!!!
Поздравявам те, Даша! -
Аплодирам те.
Поздрав и усмивка. -
Браво!
-
Уникален е!!!
Много си добра, Даша! -
Нямам думи!Поздрав!
-
"По-добре стани факел,
или знаме стани
на малките хора
с мазоли по дланите."
Въздействащ стих!Замислящ!
Поздрав, Даша! -
настръхващ прочит...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Вървят през света
по главите на другите -
кални "светулки"
и "паднали ангели".
Като не на място сложени карфици са стиховете ти. Бодат и напомнят. Поздравления за позицията и стиха.