КАЖИ МИ КАК
Мило момче,
Тази нощ не можах да заспя,
знам, че ти - също.
Или може би си
в оня сън, в който
всичко е безкрайно лесно
и хубаво.
В който имаш крила.
И летиш над света
покрай розови облаци,
в който всички хора
са Човеци,
добри и усмихнати,
в който си силен
и можеш да побеждаваш
с детската дървена сабя
злите и лошите
и всичко е лесно,
и нямаш никакви грижи.
Но утре ще свърши съня...
И ще бъде още по-сиво
и мрачно от вчера.
Мръсно като клоака.
Кално
и убийствено делнично.
А хората ще са същите.
Всъщност хората...
Знаеш,
има ги всякакви.
Някои от тях преминават
безгрижно и лесно
през сърцата на другите
и оставят след себе си
кървава диря.
Безжалостно
раздават удари,
залагат чуждото щастие
в нечистоплътни
и тъмни
хазартни игри.
Вървят през света
по главите на другите -
кални "светулки"
и "паднали ангели".
Всъщност
жалки безумци
и грешници,
за които грях
не съществува.
Причините -
(и това знаеш)
различни -
егоизъм,
алчност,
за пари
и за власт.
А понякога просто така,
за развлечение,
от снобизъм
или от скука.
Когато някой им върне
заслужено,
влизат в роля -
на мъченици
и за тяхната болка
разбира света.
Знаеш от опит -
има и други,
които се раздават
и мълчаливо понасят
незаслужени удари.
Дълго и тихо
ги давят
в сълзи или вино.
По-малко са вторите.
И често се превръщат
в пияници,
самотници
или смешни
донкихотовци.
Често,
но не винаги.
Мило момче,
знам как боли
сърцето ограбено...
Но как да протегна ръце
и да те взема във шепите,
да се сгушиш като малко
сиво врабче,
да се стопли душата ти...
Ако ти трябват ръце,
вземи моите,
ако ти трябват нозе,
вземи моите,
ако ти трябват очи,
вземи моите...
Повярвай ми -
те не ми трябват.
Подарявам ти органите си
за трансплантация,
за да дам отново живот
на едно човешко сърце.
Тогава животът ми
би имал смисъл.
Знам, невъзможно е,
смешно
и донкихотовско.
Но, моля те,
поне повярвай,
че има и светли хора.
Търси ги.
От другите бягай далече
или ги отминавай
с презрение.
Не погубвай живота си млад!
По-добре стани факел,
или знаме стани
на малките хора
с мазоли по дланите.
Това знам,
че го можеш.
Знам... всичко знаеш.
Какво ли ново
бих могла
да ти кажа...
Момчетата като теб
знаят повече
отколкото трябва.
А толкова искам
да ти помогна.
Кажи ми
как
да
го
направя...
© Даша All rights reserved.
