Заедно сме вече почти година -
аз обичам те, но ти мълчиш.
Криеш сърцето си в заключена кутия -
как да стигна до него, кажи?!
Заедно сме вече почти година -
аз обичам те, но ти мълчиш.
И не мога сега от себе си да скрия,
че с мълчанието си ме убиваш ти.
Кажи "обичам те!" поне веднъж,
бъди за мен този, който бе преди.
Нека усетя, че от мен имаш нужда,
че друга мястото ми не ще замени!
© Александра Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
