Кажи, море...
Кажи, море,
защо когато в теб се взирам,
часовете завинаги за спрели,
но когато погледа към теб надигам,
бързо отминават облаците бели?
Вятърът ли е това, кажи ми,
който блъска безпощадно вълните във брега,
и там ли се разбиват надеждите незрими,
които ти отмиваш безвъзвратно без следа?
Кажи, море,
защо пясъкът през пръстите ми се прокарва,
а аз държа го здраво и не пускам,
в мен ли грешката страхлива си остава
или вълните ти към себе си го дърпат?
Ако не спирам да те гледам, кажи ми,
ще донесеш ли ти спокойствие във моя сън,
ще спреш ли вълните си неукротими,
ще оставиш ли и шепа пясък в мойта длан?
© Радостина Димитрова All rights reserved.
