Кажи, сърце...
Кажи, сърце...
Кажи, сърце, болят ли много раните
при всяко вдишване? При всяка глътка?
Оставаш все от тези, неразбраните…
и лошо с тебе винаги постъпват.
Почувства ли се пак предадено?
Предателството, знам, горчи на вкус.
Раздаваш се… а после си ограбено,
звучи отново тих прощален блус.
Разбиха те, сърце, и неведнъж
парчетата сглобявах с капки вяра.
Сълзите превръщах аз в дъжд
и в теб отново обич избуява.
Бъди, сърце, тъй смело, както винаги,
сюжетът е познат, недей се плаши.
Не се страхувай, с мен бъди завинаги -
за тях е удоволствието, болките са наши.
Илияна Дадарова
© Или Дадарова All rights reserved.
