Всяка обич, дори споделена
ражда болка. Но двойно боли
от отхвърлена обич. Ранено
от просмукани с ревност стрели
изоставено страда сърцето
и бълнува ту нежност и ласка,
ту отчаяна мъст. Накъдето
да погледне, противната маска
на щастливия Друг то съзира
и неистово мрази. Но в звук
или в сянка открило я, спира
и тревожно я търси, напук
на умът, който с логика строга
безсърдечно отсича; не може
помежду ви любов! Но за Бога,
как юзда на сърцето да сложиш?
© Ангел Веселинов All rights reserved.