Как децата съчинение пишат с десет изречения - 1
След закуската на мама
сутрин бързаха те двама,
да не би да закъснеят.
Тя, за да не огладнеят,
слагаше им в две кутии
кекс или пък курабии
с плод сушен и термос с чай.
Че са лакомници знай
и засищаше глада им.
А когато се забавят,
ходеше да ги посреща.
Спираше се тя отсреща
и изчакваше децата.
Бе с фантазия богата
и представяше си как
Рори, нейният юнак,
пред дъската е изправен
пак задача да решава.
А пък щерката и Роси
и на трудните въпроси
точни отговори дава.
После как ги награждава
техният учител строг
със шестици. Аналог
на представите и беше
оня миг, във който щеше
с радост тя да се разпише
на бележника. Излишно
е да казвам, че и Мечо
чакаше децата вечер
със вълнение нескрито.
Бързаше да ги попита
как денят им е преминал.
С тях, мечтите си надминал,
беше той баща щастлив
и безкрайно горделив.
. . .
Срокът бе в самия край.
Всички букви вече знай
и чете, но малко срича
Рори. Щерката обича
детски книжки да чете.
През ваканцията те
с Талисман навън играха.
Близки станаха и бяха
неотлъчно всеки ден.
Радваха ме те и мен.
Къпеха се във басейна,
а Росина чудодейна
стойка като балерина
имаше. Дори се снима
тя в рекламен детски клип.
Вози я актьора с джип,
а пък Рори със красив
камион и бе щастлив,
въпреки, че от картон
беше този камион.
Радваше се Талисман,
в ролята на "капитан"
татко си Вълчан повторил.
Много бързо им се стори,
че ваканцията мина.
Но прибра си тя аршина
и дойде отново час
тримата да влязат в клас.
- Съчинение ще пишем.
Нека всеки да опише
с думи как е преживял
дните - каза посивял
още Бухалът-учител.
- Може ли да ви попитам
тука или за домашно
ще го пишем? - с глас уплашен
Таралежка го попита.
Винаги стоеше свита
и с наострени бодли.
- Страх ли те е? Не боли
да разказваш в съчинение
летните си приключения -
я погледна през стъклата
мистър Бух и на децата
преживяното описа.
Беше ходил той със Лиса
и с лисичетата малки
чак на водната пързалка.
- А далеч ли е морето? -
пита го без страх детето,
седнало отпред на чина. -
Обеща ми догодина
татко да ме заведе.
- То прилича на перде
синичко и с много къдри!
Мистър Бух погледна мъдро
разшумелия се клас
и им каза: - Утре аз
искам тези съчинения.
Ако има затруднения,
разрешавам да помогне
мама. Всеки тъй ще смогне
тук пред нас да се представи.
Нека никой не забрави,
че ви чакам всички аз
да разкажете във клас
летните си приключения
в десет кратки изречения.
Талисман усети страх.
- Рори, с двама ви аз бях,
но не знам дали ще мога
да се справя! Че тревога
имам аз от съчинения!
- Ще се справиш! Без съмнение! -
и Росина се намеси. -
Няма нищо страшно! Лесно
ще ти бъде, друже наш.
Трябва мъничко кураж,
спомени и настроение.
Тъй се пише съчинение!
. . .
Лесно беше за Росина.
Но вълчето си замина
в тях уплашено и тъжно.
Утре вечер ще завържа
разказа за този край.
Ти напразно не гадай,
а заспивай си спокойно
и дочакай ме достойно
с приказка да дойда аз.
Среща - пак във този час.
Следва: . . .
© Мария Панайотова All rights reserved.
