Feb 19, 2009, 11:00 PM

Как е тихо в тъмнината

  Poetry
964 2 4
Телефонен звън,
поглед плах,
познато име на дисплея.
Нежен глас
в късен час
шепне думи в тишината.
"Обичам те"
процежда се
нейде в мрачна стая.
"Обичам те"
връща се
кото нежно ехо в планината.
И като в сън
камбанен звън,
две сърца усмихват се в нощта.
Какви типажи,
какви миражи
и как е тихо в тъмнината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рад All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...