Как искам
Как искам да не мога да мисля,
да не мога да чувствам нищо!
Как искам като прашинка аз да изчистя
от себе си животното хищно.
Точно в това се превърнах,
за да не може никой да ме нарани
и сама самотата прегърнах -
гледам щастието все отстрани.
Как искам да бъда като другите хора -
трудно е да бъдеш различен,
вече чувствам ужасна умора
от ролята си във фарса трагичен.
Омръзна ми все да играя прекрасната роля
на несломимата силна жена,
единственото, което ми остана, е воля
и тя ме спира да си изпусна гнева.
Сякаш съм дошла от друга планета,
толкова е странен за мене света,
той ми прилича на мафиотска вендета
и като че ли няма да дойде скоро мира.
Но не ми остава нищо друго,
освен да живея в жестокото време,
но кога тази действителност груба
ще ме избави от своето бреме?!
© Силвия Кирякова All rights reserved.
