Как от сън голям се става и животът продължава 2
Тръгнаха си те, разбрали,
на децата че са дали
и подслон, и топла грижа.
И че този свят се движи
само от добро сърце.
Всяка дума е перце
и душата ще погали
тя с надежда, но едва ли
сълзи може да изтрие.
А в родителя се крие
пътя важен на съдбата.
За живота на децата,
станали им рожби вече,
малкото вълче и мече,
в обич за да порасте,
отговорност носят те.
С тези мисли си вървяха.
Развълнувани че бяха,
им личеше от страни.
- Скъпи, вдясно ти мини,
че пътеката е стръмна!
С думите си Меца върна
Мечо в действителността.
Благодарна беше тя,
че животът нареди
с него дом да изгради
и деца да възпитава.
- Обичта ми заслужава! -
мислеше на ум Мецана.
Пътят свърши, не остана.
Те отвориха вратата
и в прегръдка на децата
двамата се озоваха.
Как щастливи с тях те бяха!
- Мамо, - я запита Рори -
може ли да си отворя
аз компот от диви вишни?
Мислех да го сторя скришно,
но Росина каза: Как?
Питай и тогава чак!
- Гладен ли си, мили сине?
Няма този глад да мине
само от компота лесно.
Аз набързо ще замеся
вкусни питки, много сладки.
Но хапни компот, не чакай.
Имам аз рецепта нова.
Бързичко ще съм готова.
- Я, елате тука двама!
Оставете малко мама
да работи в тишина.
Имам чудна новина! -
Мечо рожбите си викна.
- Знаете, че ви обикна
и Вълчан, и Съба даже.
Но сега ще ви разкажа
нещо хубаво за тях.
Днес в дома им аз видях
вече че не са самички.
Рожба имат те и всичко
правят за вълчето свое.
- Тате, ама то какво е? -
заразпитва го Росина.
- Дъщеричка или син е?
- Той момче е - Талисман -
тъй му викат! - и засмян
Мечо взе да им разказва.
- Значи, татко, се оказва,
че ще имаме другарче!
Ще играем тук, макар че,
ще го пусне ли Вълчан?
- Той приятел е разбран
и не вярвам да откаже.
- Може да реши и каже,
че не пуска тук вълчето!
- Успокойте се, мечета!
Сигурно и в първи клас
Талисман ще учи с вас
и приятел ще ви бъде.
С Кум Вълчан ще го обсъдим.
Те докато разговарят,
питката на всеки свари
във пещта да опече
Меца и да им рече:
- Хайде, има ли гладници?
Чакат ме отвънка птици
и ме молят за храна!
- Ето, хапчица една
имат те от мене, мамо!
- Туй ли се откъсна само
от доброто ми момиче?
- То е много малко птиче
и това ще го нахрани.
По-назад да не остане,
Рори също и предложи
хапка и отпред я сложи.
Меца с обич го прегърна.
- Тъй доброто ще се върне
и на моите дечица.
Днеска ще нахранят птици,
утре - друг в беда голяма.
Много ви обича мама!
Мечо гледаше щастлив, че
милостиви са и рече:
- С рожбите си се гордея,
идва ми дори да пея!
. . .
Ако видиш, че заплаче
някой гладен, ти юначе,
къшей хляб да му дадеш!
А сега, да порастеш
като татко си голям,
лягай и заспивай сам!
© Мария Панайотова All rights reserved.
