Как Мецана бе спасена, от измама заблудена
– Днес е сряда, ден пазарен.
Аз с късмет съм, но измамен.
Искаш ли да идем, мили?
Търся мляко от камили.
Казват, че имунитет
подобрявали с пакет,
но в насипно състояние.
Всеки, който трупа знания,
силно се интересува.
Медицина практикуват,
новости, които учат.
Хайде, може да получат
точно днес от елексира.
Тръгвай, Мечо! Нямам мира!
Той с учудване се вгледа
в Меца. Беше някак бледа,
но безкрайно настойчива.
– Хайде! Щом ти се отива,
ще изкарам аз мотора.
Ти ме чакай вън на двора.
– Искам да платим с картофи.
Слагай двете пълни кофи
в коша – рече му Мецана.
– Другите да ни останат.
Бе помислила за всичко.
На пазара тумбест чичко
от семейство Башглиган,
с дълъг черен дъждобран,
се разхождаше наперен.
– Лек за всичко е намерен!
Който търси, тук се спира!
– Имаш ли от елексира?
Бил вълшебен! – Меца рече.
– Как да нямам! Тук е вече!
Спря се да поразсъждава.
Ако лъже и ѝ дава
вместо мляко тебешир,
казвайки, че от Памир
днес колета е получил,
как ще може да научи
истина ли е това?
Чак я заболя глава
и се притесни Мецана.
Тя без отговор остана,
но реши да пита Мечо.
Той се бе загледал вече
във съседната сергия.
– Ох, успях да те открия! –
си въздъхна облекчено. –
Как да бъде проверено
сухо мляко от камили
във пакета има... или ...
с мен глиганът се шегува?
Той ме мами, ми се струва!
Мечо шумно се прозина.
– Я да видя господина!
И пред него се изправи
върху лапите си здрави
като страшен исполин.
– Търся за хемоглобин
от камили мляко сухо.
После се прокашля глухо.
Другият се разтрепери.
– Може... и да ви намеря.
Оставете ми адрес.
Свърших го и нямам днес!
На Мецана ѝ олекна.
Сякаш топло слънце пекна
и от плещите товар
смъкна нейният другар.
Беше много доверчива.
Казваха: Не ти отива,
Мецо, да си тъй наивна.
Всеки има скрита бивна.
Днеска беше я спасил
от измама и резил
милият Мечок разумен.
С обич нежна тя бездумно
на мотора се качи.
Насълзените очи
като думи ти говорят.
Щом пристигнаха във двора,
с благодарност го прегърна.
– Ти към разума ме върна.
Вместо мляко от камили,
аз сълзите гълтам, мили...
– Мецо, я се успокой!
Пръв измамник че е той,
отначало ясно беше.
Аз разбрах и безпогрешно
този фукльо прецених.
Тъй излезе, не сгреших.
Стига се тревожи! – рече.
Имаш си спасител вече!
. . .
Приключение красиво
утре чака те, щастливо!
От вълшебство сътворено,
с теб ще бъде споделено.
Пак е време да заспим.
Хайде да се разделим.
© Мария Панайотова All rights reserved.
